Напоследък все по-често се връщам към миналия септември, защото той беше незабравим, изпълнен с мнго емоции, познанства, приятелства и любови, нови чувства и сблъсък на различни кръгозори и култури, които успяха да заживеят в синхрон и да вибрират в един и същи ритъм – този на младежта, на изкуството, на музиката, на Балканите, на Европа и света! Така ние всички, които се срещнахме в онова чудесно южно място, град Сандански, успяхме да разбием на пух и прах стереотипи и да излекуваме белези от вековни войни. И най-хубавото е, че срутихме стени, които обществото грижливо е издигнало и изрисувало с удобната на него реалност. И каква беше изненадата, когато зад тези стени се показаха онези мечти, които бяха единствената за нас реалност, докато бяхме деца.

       Този септември беше месецът на събитието, наречено Балкански младежки фестивал „Младостта на балканите”. Но зад това име има нещо много повече от просто поредния фестивал. Зад това име има хора, които с цялото си същество се борят за нещата, в които вярват. Зад това име стоят принципите и идеалите на едно общество, което не е засегнато от всеобщата поквара, морално разложение и завист. Зад това име стоят онези вълшебни дни в края на лятото, които имат силата да ни върнат вярата в доброто. И не на последно място, това име за всички участници и гости е синоним на силата на младежкия идеализъм, на обединени Балкани, на обединена Европа, на единен свят. Или както се пее в една песен: „Ние сме светът, ние сме децата, които правят по-светъл деня. Затова нека да започнем да даваме” J

       Сега си преставете свят, в който никой не се интересува от коя страна си, каква религия изповядваш, какъв е цветът на кожата ти, колко точно черна е косата ти, колко бедни са родителите ти, колко струват обувките ти, какъв модел е gsm-ът ти. Утопично?! Невъзможно?! Не и днес?! Не и в този живот?! Ако мислите така, посетете Сандански в края на лятото. Обзалагам се, че след края на лятото ще бъдете част от онези мечтатели, чийто свят е този – истинският, в който вярвахме, докато тичахме с издрани колене зад блока. И с всяка изминала година той става все по-голям, притегляйки към себе си нови мечтатели.

      През този невероятен септември научих, че хора от коренно различни светове могат заедно да работят за една обща цел, да споделят задължения, да работят в екип, да станат приятели. Освен това, те могат и да се влюбят така силно, че да разбият всички стереотипи на обществото, културата и религията. Научих, че Изтокът и Западът могат да вървят заедно, гледайки в една посока, а вековете на противоречия, които тровят и младостта на света днес, са просто лесно преодолими предразсъдъци. Научих, че ние можем да направим всичко, стига да искаме.

      Всички ние винаги ще бъдем там в края на лятото, изпълнени с вяра, че можем да променим света. Промяната започва само с една стъпка, която все повече и повече хора неусетно правят в началото на септември.