Постинг
11.01.2012 01:52 -
Интернационална Коледа
Винаги съм имала огромен интерес към опознаване на непознатите и закътани местенца по света. Откакто съм доброволец и живея в такава интернационална държава, каквато е Германия, всеки ден се срещам с толкова интересни и непознати култури и чудновати обичаи, че желанието ми да пътувам и опознавам световните странности нараства със зашеметяваща сила.
За мое огромно щастие тази Коледа беше неповторима от гледна точка на интернационално присъствие. Първо, искам да отбележа, че ходя на училище всеки ден - уча немски, и се чувствам като в гимназията - отново на 16 :-) Разликата тук обаче е, че аз съм малко пораснала, а съучениците ми са от цял свят - Китай, Италия, Гърция, Бенин, Южна Африка, Венецуела, Иран, Ирак, Русия, Азербайджан, Украйна, Франция, Судан....и т.н. Сами можете да си представите колко много мога да науча от всеки един човек там. Интересно е колко много пътища и пътечки се пресичат на това място, за да създадат една неповторима атмосфера и прекрасни приятелства ;-)
И там, където северните бури се сблъскват с ароматните подправки на Изтока и цветовете на Ориента, а религиозните догми се разбиват от страстта на самбата и ритъма на барабани, немският език е това, което ни сближава.
А Коледа е празникът, който всички обичат. Защото на Коледа, освен че стават чудеса, във всеки един немски град се носи ухание на захаросани ядки с канела, а животът лесно може да се върне в премръзналите крайници с чашка горещо вино с ром и подправки. И в този ред на мисли, какъв по-хубав повод от този вълшебен празник за парти в училище? :-)
Идеята за партито беше следната - последният ден (т.е. за мен ранна утрин) всеки да донесе нещо за пиене или хапване - за предпочитане нещо, сготвено от него с много любов, което в същото време да е традиционно за страната. :-) Аз, разбира се, реших да правя баница с късмети. Отново не успях да открия големи кори за баница, затова тя се превърна в бутер банички с късмети. И тъй като познанията ми по немски са все още ограничени, не успях да измисля повече от три остроумни късметчета, а те трябваше да са минимум 20. И така, блъскайки главата си, изведнъй ме споходи гениална идея - имаме толкова много съученици и всички имат свой собствен език. А аз съм дете на 21-ви век, което има достъп до "Гуугъл преводач" :-) И така се получиха много късмети, като най-любими ми остават китайските, арабски и персийски :-) Не мога да опиша колко впечатлени бяха учителките ми от интересния обичай с късметите, вкусните банички и различните езици. А съучениците ми бяха по детски щастливи, когато от баницата изникнеше късметче на техния роден език :-)
А междувременно на черната (зелена) дъска всеки написа на неговия си език пожелание за предстоящите празници :-)
Е, и това ако не е хубава Коледа, здраве му кажи :-)
Търсене
За този блог
Гласове: 7
Архив
