Блогът на evser :: Спомени от моята Европейска доброволческа служба

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

31.10.2012 02:32 - Спомени от моята Европейска доброволческа служба

Прочетен: 616 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 31.10.2012 02:33

И така, вече мина месец откакто моят доброволчески проект приключи, а аз все още не мога да повярвам, че всичко това беше истина. След толкова многобройни часове, посветени на една кауза, в която никога няма да престана да вярвам, аз се превърнах в човека, който винаги съм искала да бъда. Увереността в собствените ми сили дойде не след отличните ми дипломи от училище и университета, а от тъжните детски лица, които ме изпратиха в края на последния ми работен ден. Критическото ми мислене не се разви след безбройните факти, които трябваше да запаметявам и възпроизвежам на училищната и студентска скамейка, а докато трябваше сама да работя върху поставените си цели. Чувството за пълноценност ме изпълваше не след бясна обиколка из столичните молове, а всеки следобяд, когато центърът се пълнеше с деца.
За една година доброволен труд научих, че няма нищо по-хубаво от това да правиш другите хора щастливи. Няма по-хубаво от това да даваш, а като отплата да получаваш онова, което се "вижда" само и единствено със сърцето. Научих, че толерантността (истинската, а не лицемерната - разбирай на 100% да приемаш хората такива, каквито са, независимо от пола, расата, възрастта, вероизповеданието, сексуалната ориентация, образованието и т.н.), към която нашите управляващи имат странна непоносимост, е възможна и постижима!!! Научих, че ням нищо по-страшно от собствените ни предразсъдъци (които ни пречат да видим света със сърцето си). Научих, че у всеки човек, колкото и "лош" според обществените критерии да е, се крие нещо добро.
И не на последно място научих, че е много, ама наистина много важно да даваш знаци, докато караш колело - усвояването на това умение може да бъде доста болезнено.

Нагоре